Total Pageviews

Tuesday, April 5, 2011

подробности за рекорда на Паскал Бернабе

       
                        PASCAL BERNABE

TO GO WHERE NO ONE WAS GO BEFORE  ...



Паскал Бернабе е роден на 31.01.1965 г. Първото му гмуркане е сравнително  късно-през 1990 гр. Дахаб-Египет.Страстта му към подводния спорт се активира именно в този момент и от тогава до сега не го е напускала нито за миг.Самият той казва-ако нямах децата и семейните си ангажименти бих превърнал живота си в гмуркане-само гмуркане.
Предисторията на рекорда му е интересна.Самият той доста бързо се ориентира към техническото гмуркане-година след първото си спускане вече е покорил границата от 100 метра.Прави доста интересни и екстремни спускания,включително и 124 м на въздух.
През 1996 г асистира на фрийдайвърите Пипин и Андреа Ферерас и прави над 12 спускания на дълбочини между 150 и 180 метра.Тези тренировки заздравяват стабилността и усещането му за комфорт в дълбочина и развиват  устойчивост на стрес.
Границата от 200 метра преодолява през 1998 г в пещерата Воклюз във Франция-един от най-популярните карстови извори в света с дълбочина 315 метра.Най-дълбокото му гмуркане преди рекорда е 231 м.
Самият рекорд:
Паскал пристига в Корсика на  03.юли 2005 г. Базата е ситуирана във водолазен център  ECOLE DE PLONGEE  в гр.Проприано.
Екипът е повече от професионален : Франсоа ,Кристиян,,Патрик,Хуберт и Софи.
/FRANÇOIS BRUN, CHRISTIAN DEIT, PATRICK TONOLINI, HUBERT FOUCART,SOPHIE KERBOEUF/
Започва подготовката.Проверяване на рън-таймовете,проверка на въжето.
На 04.юли в 19,45 екипът спуска въжето на мястото.Дълбочината под тях е 450 метра.
За Паскал предстои една дълга и нервна нощ.Спи малко и лошо.
Сутринта на 05.юли в 6.00 ч екипът започва товаренето на огромното оборудване.Всичко се разполага върху три лодки- товарна,спомагателна и една бърза –от типа  RIB.Водите на Baie de Valinco са спокойни.
В 7,45 Паскал пристига на мястото.Той е напрегнат и концентриран.
Всичко е готово.На гърба му са 2 броя  18 литрови бутилки и 7 литра въздух за сухия костюм.По него са закачени 4 стейджа от по 20 литра.
В 8,15 ч Паскал е във водата.С него са Франко и Софи,Хуберт отваря крановете на бутилките му.Настъпва суетня,проверки и последни инструкции.Точно в 9,00ч Паскал се отправя към дъното.
Заедно със Софи за кратко спира на 6 тия метър,до който му се подава кислород от повърхността .Заедно правят последен оглед за оттечки и други проблеми.Тръгва.Диша тримикс 18/50.
Усеща стрес и мисли за предстоящото преминаване на тримикс 6/72 на 70 тия метър.
Специалистите от иновативната фирма КОМЕКС /www.comex.fr/ са го инструктирали да се спусне възможно най-бързо за да минимизира проявяването на HPNS.Неговият колега Нуно Гомес слиза на своите 318 м сравнително бавно и е имал големи тремори.Инструкцията от Комекс гласи :трябва да се спуснеш по най-бързият възможен начин.
Пред очите му преминават маркера на 70метра,стресът изчезва,следват 100,150 и 200 метра.Това са познати дълбочини.Все пак психиката реагира-това му е третото спускане на дълбочина 200 метра.Няма и следа от HPNS.Усеща,че въжето започва да  бяга изключително бързо през ръцете му.Скоростта е голяма.В такава ситуация трябва да си максимално концентриран за да балансираш,да изравняваш налягането,да надуваш сухия си костюм.Костюмът е снабден с high flow rate – система за по-бързо инфлейтване.
Достига на 250 метра.Интересно-дълбокомерите показват 265 метра,разтегливостта на въжето си казва думата.Тук има важно превключване на дънния газ ,който е 4,5/80.Започват първите симптоми на HPNS.Трябва да закача излишните,респективно празните и ненужни вече бутилки към въжето с карабинери.Изпуска едната бутилка.Появява се тунелно виждане,но за сега няма проблем с преценяването на дистанцията.
Регулаторите Апекс работят безпогрешно.За отчитане на дълбочината ползва технологията VR  и UWATEC bottom meter.
С усилия вижда табелката 300 метра.Екипът е закачил мигащи светлини,маркиращи дълбочинната зона.
Пред него проблесва маркерът на 320 метра,но той е на повече от 330 метра поради деформацията на въжето.Не спира..и в този момент усеща нещо от дясно на главата му да експлоадира.Паскал усеща остра пронизваща болка в дясното ухо.В следствие на високото налягане един от фенерите,прикрепени към каската му експлоадира.Налице е увреждане на средното ухо.Паскал решава да преустанови спускането.Започва да инфлейтва крилата си,болката е остра и пронизваща,а с нея се връща и стресът,който го съпътстваше в първите 70 метра от спускането.Започва да се издига,болката не се увеличава и Паскал се опитва да изключи всичко от главата си,като се концентрира само върху текущите задачи.
Първият дийп стоп от 2 минути е на 265 метра.На този стоп той отново се връща на тримикс 6/72 ,зареден в 20 литрова бутилка.Това му носи известно облекчение.Смптомите на HPNS са минимални.
Вторият дийп стоп е на 215 метра.Забавя се скоростта на изплуване.Ако продължиш да изплуваш с високата скорост,с която излизаш от дълбочинната зона ,това може да доведе до сериозни вестибуларни смущения,гадене и дори смърт.Забавяйки скоростта обаче повишаваш разхода на газ.Педстои превключване на следващият декомпресионен газ- тримикс 6/76 в 20 литрова бутилка.Следват множество дийп стопове.Особено след 150 тия метър скоростта на изплуване следва да се забави още  поради започващите периодични спирания в режима на декомпресионно изплуване и разхода на газ е огромен.Превключва изплувайки както следва  тримикс 7/66 на 150 тия метър,където  получава още хронометър и лампа  и 8/57 на 130 тия.
На 100 тния метър газът му е 13/57,добавят му още 2 килограма баласт.Всички деко газове до тук са в 20 литрови бутилки.Декомпресионните стопове стават все по дълги.Следват превключвания на 80 метра на 18/50 и на 70 тия метър на 20/50.Поради продължителността на престоите на всяко стъпало озовавайки се на 70 тия метър Паскал менажира с 9 броя двадесет литрови деко бутилки.
Пристигайки на дълбочина от 65 метра Паскал се прехвърля на второ въже,на което го очаква Франсоа Брун,който е и съавтор впоследствие на учебника на Паскал-„Пътеводител по техническо гмуркане” и негов личен приятел.Паскал му показва,че изпитва болка в дясното ухо и гадене.Франсоа взема 4 празни бутилки и изплува за да уведоми екипа в лодките за станалото.Те трябва да бъдат в готовност за оказване на медицинска помощ и при необходимост за бързо транспортиране до брега.
На 50 тия метър го посреща друг член от екипа му.Той му дава вода,в която е разтворено лекарство против гадене.Денис пристига със спринцовка със супа.Идеята е от тази дълбочина да изплува на ребридър и да минимизира деко бутилките-прекрасно хрумване,но за съжаление ребридърът отказва да функционира.Налага се изплуването да продължи на отворен цикъл.Деко газовете са както следва : 25/35, 38/33 и 40/36.
На 21 вия метър преминава на трето въже.Превключва на Найтрокс 50,след това Найтрокс 58.Тук започват и сериозните проблеми вследствие разшираването при изплуване.Ухото го боли много,с намаляването на дълбочината болката става все по остра и движенията,както и цялата последваща декомпресия се превръщат в кошмар.Междувременно на повърхността времето се е влошило,морето е бурно и екипа горе бива заливан от 3 метрови вълни.На 12 тия метър Паскал започва да усеща симптомите на морска болест.
Около 10 тия метър преминава на чист кислород,подаван от повърхността с наргиле.Третият и последен метър от декомпресионната стълбица прекарва в компанията на няколко свои големи приятели и техните съпруги.

След 8 часа и 47 минути Паскал изплува.Триумфът е голям.
Членове на екипа му са прекарали доста повече часове от него под водата-Франсоа Брун 10ч и 15 минути а Хуберт Фукарт 10ч 45 минути.Денис 11ч 35 мин.
С високоскоростната лодка Паскал е транспортиран до сушата,където е прегледан от лекари.Здравословното му състояние е стабилно и на следващият ден екипът празнува защото да бъдеш там,където никой не е бил преди теб е не само предизвикателство.Това е  премахване на лимитите.Паскал напълно заслужи прозвището си :NO LIMIT DIVER !


С тази статия ние от Technical Diving Bulgaria изказваме своето възхищение и респект към нашият приятел,патрон и почетен член….

Автор : М.Славчев

No comments:

Post a Comment